https://repo.cei-bg.org/files/original/361b5237b55f63f34706b64d74a43682.pdf 881b0fd6eb52c827b4c18c666263c550 PDF Text Text ТОПЛИННО ЗАМЪРСЯВАНЕ Не могат да съществуват топлинни машини, които преобразуват изцяло топлинната енергия в полезна работа. Работата на всяка топлинна машина е съпроводена с излъчване на определено количество топлина, която попада в околната среда и предизвиква т.нар. топлинно замърсяване. Например при топлоелектрическите централи (ТЕЦ) или атомните електроцентрали (АЕЦ) в парни котли се създава силно нагрята пара, която завърта турбината. След това парата трябва да се охлади, за да се кондензира във вода и отново да попадне в котела. Охлаждането става с помощта на студени води, които се вземат от река, езеро, океан. В резултат на топлообмена с горещата пара тези води се нагряват от 5°С до 10°С и се връщат обратно в околната среда. Така се затоплят водите на водния източник, изменя се химичният и билогичният му състав, намалява се съдържанието на кислород, изгубва се способността му да се пречиства. Живите организми умират, защото не са приспособени да живеят при по-висока температура. Това води до помътняване на водите, а мътните води поглъщат повече топлина от Слънцето, което води до цикличен процес на увеличване на температурата. Замяната на ТЕЦ с АЕЦ намалява химическото замърсяване, но увеличава топлинното. Топлинното замърсяване е особено силно в промишлените райони – то е съизмеримо с интензивното излъчване на Слънцето. Това означава, че тези райони получават допълнително енергия от още едно слънце! Големият проблем, свързан с топлинното замърсяване, е, че то не е локално – не се увеличава температурата само на отделни райони, а на цялата планета. Поради парниковия ефект топлинното замърсяване води до повишаване температурата на цялата Земя. Парниковият ефект е следствие на свойствата на атмосферата и се състои в следното. Атмосферата пропуска слънчева светлина, благодарение на която Земята получва енергия и се затопля. Едновременно с това атмосферата не позволява на топлината, излъчена от Земята, да я напуска и да се разсее в космическото пространство. Амосферата е „идеално одеяло“– пропуска топлина навътре и спира напускането на топлина навън. За Земята входяща топлина е слънчевата светлина, а изходяща – топлинното излъчване. Газовете в атмосферата, които не позволяват топлината да се излъчи в Космоса, се наричат парникови. Такива са водните пари и други газове. Ако тези газове не присъстваха в атмосферата, температурата на повърхността на Земята щеше да е отрицателна, а не 15°С, както е сега. Затова тези газове се наричат „парникови“, а ефектът – „парников“, по подобие на известния ефект за запазване на топлината. �Топлинните машини произвеждат огромно количество топлина, която се изхвърля в околната среда, задържа се от парниковите газове и не може да се излъчи в Космоса. Така Земята непрекъснато се нагрява. Освен индустриалното производство, основано на топлинни двигатели, друга причина за затоплянето е практически безконтролното изсичане на тропическите гори през миналия век. Съществуват почти противоположни мнения за действието на двигателите с вътрешно горене (ДВГ). Едното е, че автомобилите, които използват изключително ДВГ, почти не влияят върху съдържанието на парникови газове в атмосферата. Според другото мнение ДВГ са един от основните замърсители с парникови газове. По време на горенето те изразходват огромни количества въздух. Знае се, че за изгарянето на 1 литър гориво са необходими 10 куб. метра атмосферен въздух, от който се използва само кислородът. При своята работа ДВГ отделят и много други вредни за здравето на човека вещества – прах, сажди и др. Причина за това е неефективният процес на изгаряне на горивото, както и добавянето на различни вещества в горивото, за да се увеличи мощността на двигателя. Основният начин за решаване на екологичните проблеми, свързани с топлинните двигатели, е да се търсят нови технологии, водещи до повече икономичност и до създаване на принципно нови двигатели. Алтернативно решение за ДВГ са горивните клетки. В тях енергия се получава при изгарянето на водород и кислород. Не се отделят вредни вещества. В тази насока е необходимо да се намери евтин и екологичен начин за производството на водород. Глобалният проблем на човечество е свързан с откриването на екологични технологии за добиване на енергия. Топлофикацията е процес на производство, пренос, доставка, разпределение и потребление на топлинна енергия с топлоносител вода или водна пара, както и на гореща вода за битови и стопански нужди. Осъществява се чрез обекти и съоръжения за производство, пренос, доставка и разпределение, свързани в топлоснабдителна система. Основни етапи в процеса на топлоснабдяването са: производство на топлинна енергия; пренос на топлинна енергия; разпределение на топлинната енергия. Началото на топлофикационната система в България е поставено в София през 1949 година. Три години по-късно е започнало изграждането на топлопреносна мрежа в София. � Dublin Core The Dublin Core metadata element set is common to all Omeka records, including items, files, and collections. For more information see, http://dublincore.org/documents/dces/. Title A name given to the resource Човекът и природата 5 клас Анубис Publisher An entity responsible for making the resource available ИК "Анубис" Language A language of the resource Български Contributor An entity responsible for making contributions to the resource ИК "Анубис" Текстови формати Текстови тесурси в текстови формати Dublin Core The Dublin Core metadata element set is common to all Omeka records, including items, files, and collections. For more information see, http://dublincore.org/documents/dces/. Identifier An unambiguous reference to the resource within a given context a5chp008 Title A name given to the resource Статия "Топлинното замърсяване" Creator An entity primarily responsible for making the resource ИК „Анубис“ Description An account of the resource Документ Subject The topic of the resource 5. клас Човекът и природата ИК „Анубис“ документ 5. клас Документ Човекът и природата